Самоосигуряване: как да избегнем най-честите грешки пред НАП

Самоосигуряване пред НАП – най-чести грешки и как да ги избегнете

Последна актуализация: юни 2026 г.

Ако темата засяга вашата фирма, вижте и услугите: ТРЗ услуги за фирми и Счетоводни услуги за фирми.

Самоосигуряване пред НАП е тема, при която много собственици на фирми, съдружници, лица със свободни професии, еднолични търговци и други самоосигуряващи се лица допускат грешки. Най-често проблемите не идват от сложни казуси, а от пропуснати срокове, неподадена декларация ОКД-5, объркване кога има дейност и кога няма, неподаване на декларация образец №1 или пропуски при годишното изравняване.

Добрата организация при самоосигуряване пред НАП е важна, защото пропуските могат да доведат до лихви, корекции, разминавания в осигурителните данни и допълнителни обяснения пред приходната администрация. Затова е добре още при започване на дейност да има ясен ред за подаване на документи, плащане на осигуровки и годишно приключване.

Кой попада в режима на самоосигуряване пред НАП

Не всяко лице, което има фирма, автоматично е самоосигуряващо се лице. Водещият въпрос е дали лицето реално упражнява трудова дейност на основание, за което възниква самоосигуряване.

В режима на самоосигуряване обичайно могат да попаднат:

• еднолични търговци;
• собственици на ЕООД, когато упражняват дейност в дружеството;
• съдружници в ООД, когато упражняват личен труд или дейност;
• лица със свободни професии;
• занаятчии;
• регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители, когато за тях е приложим режимът на самоосигуряване;
• други лица, за които законът предвижда самоосигуряване.

Важно е да се прави разлика между регистрация на фирма и реално упражняване на дейност. Самото съществуване на дружество не винаги означава, че собственикът или управителят се самоосигурява. Но когато реално се извършва дейност, сроковете и задълженията към НАП трябва да се спазват.

Официална информация за осигурителни задължения и подаване на декларации може да бъде проверена чрез сайта на Националната агенция за приходите.

Самоосигуряване пред НАП и началният момент на дейността

Една от най-честите грешки при самоосигуряване пред НАП е подценяването на началния момент на дейността. Много лица смятат, че задълженията започват едва когато има първо плащане, първа фактура или първа печалба. Това не винаги е правилно.

В практиката е важно да се установи кога лицето реално е започнало да упражнява трудова дейност. Това може да бъде моментът, в който започва да предоставя услуги, да работи по проекти, да управлява активно дейността, да продава, да издава документи, да извършва доставки или да полага личен труд в дружеството.

Грешка №1: Закъсняло подаване на ОКД-5

ОКД-5 е една от най-важните декларации при самоосигуряване пред НАП. Тя се подава при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на дейност като самоосигуряващо се лице.

Честа грешка е ОКД-5 да се подаде със закъснение или изобщо да не се подаде, защото лицето е смятало, че ще започне да мисли за осигуряване едва след първия приход. Това може да доведе до разминавания в осигурителния статус, неплатени осигуровки и нужда от последващи корекции.

Практическият подход е прост: при всяка реална промяна в дейността проверете веднага дали трябва да се подаде ОКД-5. Това важи при:

• започване на дейност;
• прекъсване на дейност;
• възобновяване на дейност;
• окончателно прекратяване на дейност;
• промяна в избрания вид осигуряване, когато е приложимо.

Грешка №2: Не се декларира прекъсване на дейността

Много самоосигуряващи се лица подават начало на дейност, но забравят да подадат прекъсване, когато реално спрат работа. След време се оказва, че за дадени месеци системата ги води активни, а те са смятали, че след като не са работили или не са имали приходи, няма задължения.

Тук отново е важно да се прави разлика между липса на приходи и прекъсната дейност. Ако дейността не е прекъсната по надлежния ред, може да възникнат въпроси за дължими осигуровки и неподадени декларации.

Грешка №3: Бъркане на „нямам доход“ с „нямам дейност“

Това е една от най-честите грешки при самоосигуряване. Някои лица приемат, че ако за даден месец няма постъпление по банка, няма и осигурителни задължения. Но при самоосигуряването по-важно е дали е упражнявана трудова дейност.

Възможно е лицето да работи по проект през един месец, а плащането да получи по-късно. Възможно е да има подготовка, преговори, извършени услуги или управление на дейността, без още да има приход. Затова всеки случай трябва да се преценява според реалната дейност, а не само по банковите движения.

Грешка №4: Пропускане на декларация образец №1

Декларация образец №1 съдържа данни за осигуряването на лицето. При самоосигуряващи се лица тя има значение за осигурителния стаж, осигурителния доход и осигурителните права.

Като общо правило декларация образец №1 се подава за месеците, през които лицето подлежи на осигуряване. Пропускът води до липсващи осигурителни данни, а това може да създаде проблем при справки в НОИ, при пенсиониране, болнични, майчинство или други осигурителни случаи.

Добра практика е да има фиксиран месечен процес:

• проверка дали дейността е активна;
• проверка на избрания осигурителен доход;
• подаване на декларация образец №1, когато има задължение;
• плащане на осигурителните вноски;
• проверка дали декларацията е приета.

Грешка №5: Забравяне на декларация образец №6

Декларация образец №6 също е важна при самоосигуряващите се лица. Тя има значение за деклариране на дължимите осигурителни вноски и годишното обобщаване на задълженията.

Често срещан пропуск е лицето да следи месечните си осигуровки, но да забрави годишната декларация образец №6. Така през годината всичко изглежда подредено, но при годишното приключване се установява липсващ документ или разминаване.

Най-сигурният подход е декларация образец №6 да се разглежда като част от годишното приключване, заедно с годишната данъчна декларация и годишното изравняване на осигурителния доход.

Грешка №6: Пропуск при годишното изравняване на осигурителния доход

Самоосигуряването не приключва само с месечните авансови вноски. В много случаи в края на годината се прави годишно изравняване на осигурителния доход чрез годишната данъчна декларация и съответните таблици.

Грешки възникват, когато:

• не са попълнени правилно таблиците за осигурителен доход;
• не са отразени всички периоди на дейност;
• не е отчетено прекъсване или възобновяване на дейността;
• не са взети предвид други осигурителни основания;
• не е проверен максималният осигурителен доход;
• не са довнесени дължимите осигурителни вноски.

При годишното изравняване трябва да се сравни избраният авансов осигурителен доход с окончателния осигурителен доход, когато това е приложимо. Ако има разлика, може да се дължи довнасяне.

Грешка №7: Неправилен избор на вид осигуряване

Самоосигуряващите се лица могат да се осигуряват за различен обхват на осигурителните рискове според закона. Най-често се прави избор дали лицето ще се осигурява само за фонд „Пенсии“ или и за фонд „Общо заболяване и майчинство“, когато това е приложимо.

Този избор има значение за правата на лицето. Например осигуряване само за пенсия може да намали текущите разходи, но не дава същия обхват на права като осигуряването и за общо заболяване и майчинство.

Затова преди избор е добре да се прецени:

• какви права иска да има лицето;
• планира ли болнични или майчинство;
• какъв е реалният доход от дейността;
• има ли други осигурителни основания;
• какъв е дългосрочният осигурителен план.

Грешка №8: Използване на грешен минимален осигурителен доход

При самоосигуряване пред НАП трябва да се следи минималният и максималният осигурителен доход за съответната година. Използването на стари стойности или калкулатори от предходни години може да доведе до неправилно изчислени осигуровки.

Важно е всяка година да се проверят актуалните стойности и да се уверите, че осигуровките се изчисляват върху допустима база.

Повече по темата можете да прочетете в статията минимален осигурителен доход 2026.

Грешка №9: Не се проверяват подадените данни

Много лица подават декларации и плащат осигуровки, но не проверяват дали данните са приети и отразени правилно. Това е риск, защото техническа грешка, отхвърлена декларация или пропуснат период може да остане незабелязан дълго време.

Добра практика е периодично да се проверяват:

• подадените декларации в НАП;
• задълженията и плащанията в НАП;
• осигурителният стаж и доход в НОИ;
• липсващи или грешни периоди;
• статусът на подадените документи.

Справки за осигурителни данни могат да се правят и чрез електронните услуги на Националния осигурителен институт.

Таблица: най-чести грешки при самоосигуряване пред НАП

Практически чеклист при самоосигуряване пред НАП

Как да организирате самоосигуряването през годината

Най-добрият начин да избегнете проблеми е да работите с календар на сроковете. В него трябва да присъстват месечните задължения, годишните декларации и сроковете при промяна в дейността.

Добра организация включва:

• отделна папка за ОКД-5 и осигурителни документи;
• месечна проверка на активност;
• месечна проверка на осигурителния доход;
• проверка на задълженията в НАП;
• проверка на подадените декларации;
• годишен преглед преди подаване на данъчната декларация;
• съхранение на потвърждения и входящи номера.

Връзка с други осигурителни теми

Темата за самоосигуряване пред НАП е пряко свързана с минималния осигурителен доход, осигурителния стаж, осигурителния доход и сроковете за подаване на декларации.

• Минимален осигурителен доход 2026
• Осигурителен стаж и осигурителен доход
• Срокове за подаване на декларации 2026

Често задавани въпроси

Кога започва самоосигуряване пред НАП?

Самоосигуряване пред НАП започва при реално упражняване на трудова дейност на основание, за което законът предвижда самоосигуряване. Не е задължително да има вече получен доход, за да се прецени, че има дейност.

Какво е ОКД-5?

ОКД-5 е декларация, с която самоосигуряващото се лице декларира започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на дейност, както и други обстоятелства, свързани със самоосигуряването.

Трябва ли да подавам ОКД-5, ако нямам доход?

Въпросът не се решава само според дохода. Ако реално упражнявате дейност, може да имате задължение за подаване на ОКД-5 и за самоосигуряване, дори плащането да бъде получено по-късно.

Какво става, ако не подам прекъсване на дейност?

Ако не е декларирано прекъсване, може да се получи разминаване в статута на лицето и да възникнат въпроси за осигуровки и декларации за периоди, през които лицето е смятало, че не е активно.

Кога се подава декларация образец №1?

Декларация образец №1 се подава за месеците, през които лицето подлежи на осигуряване. Срокът и редът зависят от конкретното основание и действащите правила за съответния период.

Кога се прави годишно изравняване?

Годишното изравняване се прави при годишното данъчно деклариране, когато е приложимо. То сравнява авансово избрания и окончателния осигурителен доход според правилата за съответната година.

Къде мога да проверя подадените осигурителни данни?

Подадените декларации и задължения могат да се проверят чрез електронните услуги на НАП, а осигурителният стаж и доход — чрез електронните услуги на НОИ.

Заключение

Самоосигуряване пред НАП не е непременно сложно, но изисква дисциплина и навременни действия. Най-честите грешки са закъсняло подаване на ОКД-5, недекларирано прекъсване или възобновяване на дейност, неподаване на декларация образец №1, пропусната декларация образец №6 и неправилно годишно изравняване.

Най-сигурният подход е да не чакате първия приход, а да следите реалното упражняване на дейност. При всяка промяна проверявайте дали има задължение за подаване към НАП, пазете входящите номера и периодично проверявайте осигурителните си данни. Така рискът от корекции, лихви и санкции намалява значително.